„Аааа, Kvant Lasers! Колко вата са?"
Края на годината. Разтоварили сме в Accor Arena в Париж и се готвим за монтаж. Човекът минава по коридора, вижда кейсовете и пита така, както питат хората, които харесват техника. Едно момче от екипа, за да прозвучим по-сериозно, отговаря: „Шест."
Лазерите са по два вата. А човекът в коридора се оказа отговорникът по лазерната безопасност на залата.
Защо въпросът изобщо имаше значение
Сцената на едно турне е една и съща във всеки град. Ригърите и екипите преди нас я строят наново всяка сутрин; когато дойде нашият ред, фермата и токът са там, където бяха вчера. Залата не е проблем.
Проблемът са ефектите през публиката. При обикновено лазерно шоу лъчите минават над главите на хората и не слизат под определена височина. Travis Shirley, продукционният дизайнер на турнето, и самият Enrique искаха друго - лъчът да минава през залата, публиката да е вътре в шоуто. На английски му казват audience scanning, и всяка държава и всяка арена го третират по свой начин.
За този ефект минахме проверка в Германия, в Олимпийската зала в Мюнхен, през март. Вещо лице по лазерна безопасност от DGSV - германското сдружение на съдебните експерти - прегледа програмата на шоуто, измери лъча от мястото на публиката и написа експертиза от шест страници: Gutachten № 1357. В нея пише черно на бяло, че облъчване на публиката е предвидено, кой ефект е измерен, колко е бил над границата и как е коригиран, докато падне под нея. Мирослав, моят съдружник, е вписан като отговорник по лазерната защита. За тази проверка платихме 1 500 евро.
Експертизата важи за онова шоу, с онази техника, в онази зала. Тя не е пропуск за Европа. Но показва на всеки следващ проверяващ, че знаем какво правим и че сме го доказали пред човек, чийто подпис тежи.
За Париж носехме специално по-слаби лазери - по два вата, в рамките на ограничението - с лещи, които разсейват лъча допълнително. Мощността сама по себе си не прави ефекта безопасен; безопасен го прави проверката на конкретната програма в конкретната зала.
Кабинетът
За нашето участие в Accor Arena ограничението беше два вата на лазер за ефекти през публиката. Отговорникът току-що е чул „шест".
„Няма какво да монтирате. Връщайте всичко в камиона."
Показваме документите: германската експертиза от Мюнхен за същото турне, спецификацията на двуватовите лазери, които носехме за Париж, концертите, минали без забележка. Той проверява експертизата - обажда се, отваря сайта на вещото лице. Всичко съвпада. Но остава един въпрос, на който хартията не отговаря: ако спецификацията казва две, а човекът от екипа казва шест - на кого да вярва?
Стоим в кабинета му. Другите екипи чакат ние да монтираме, за да вдигнат всичко горе. Часът за репетиция наближава, а нашите кейсове са на пода на коридора.
Обадихме се на колегите от Kvant France. Дойдоха в залата да застанат зад нас - познават и него от постоянната работа в арената, и нас от години. Потвърдиха спецификацията и предложиха, ако трябва, сами да застанат зад пултовете. (В крайна сметка искаха и да гледат концерта.)
На стената зад него имаше плакат от концерта на Roger Waters в Париж отпреди половин година - с лазери, за които знаехме, че са в пъти по-мощни от нашите, защото колегите от Словакия ги доставят. Мирослав, моят съдружник, го попита как е минал онзи концерт. Това не беше аргумент. Беше моментът, в който напрежението в стаята падна.
Подписа разрешението за монтаж и за ефектите през публиката, както бяха програмирани - на базата на германската експертиза, потвърдената спецификация и гаранцията на хора, които познава. Монтирахме на ръба, без обяд и без кафе, и влязохме в репетиция навреме.
Какво остана от този ден
Едно правило, което важи и днес: на въпроса „колко вата" отговаря само операторът, и отговаря с документа в ръка. Не с числото, което звучи добре.
И едно разбиране: експертизата от Германия ни помогна на това турне, защото показваше проверка, която вече сме минали. Тя не е универсален пропуск. Всяка следваща арена има право да пита - и ние идваме готови да отговорим.